Защо е толкова трудно да се поставиш на мястото на другия?
Странно нещо е живота, вече 29 години го изследвам и все не мога да си отговоря на един въпрос. Защо на хората им се вижда толкова трудно да се поставят на мястото на другия, следствие на което не го правят?
Това е тема, която ме вълнува от доста години и толкова съм разсъждавал върху нея и правил наблюдения в тази посока, че спокойно съм събрал материал за написването на една книга. Сигурно се сещате, че едва ли ще издавам книга, но пък реших да ви провокирам като използвам своя нов блог и поставя този въпрос и пред вас. И така, защо е толкова сложно и непосилно да се поставиш на мястото на другия?
Дотук може би една част от читателите не ме разбраха каква ми е основната идея и затова ще се опитам да представя проблема, използвайки илюстрации или просто казано – примери, с които съм се сблъсквал. Искам дебело да подчертая, че това не са измислени ситуация, а реални такива, които едва ли ще ви се сторят твърде далечни, чужди и нереални.
Пример 1: Защо се бавят толкова?
Намираме се в градската поликлиника. Пред лекарския кабинет има 10 души, които очакват да влязат, за да бъдат прегледани. Минават 10 минути, но нищо не се случва. Минават 15 минути, но пак нищо не се случва. Минават 20 минути и напрежението след чакащите започва да расте. Започват да се подмятат реплики от рода на „Абе тоя преди нас, дето влезе, вече 20 минути се бави…“. Малко по-нататък се чува „Абе какво правят тези хора, от 25 минути чакаме, няма ли да излиза вече…“. След още няколко минути напрежението ескалира. Когато пациентът излиза от лекарския кабинет той бива поздравен с думите или по-точно със звуците и думите „Ууу, най-после…“.
Сега се пренасяме в една друга обстановка, където двама души споделят проблемите си. Единият казва, че е ходил на лекар, а лекарят не му е обърнал особено внимание. „Целият преглед приключи за 5 минути“ споделя болният. После продължава „Няма като човек да ме прегледа, да ме изслуша, да ми обясни за заболяването, за лечението и т.н.“.
Ето го и моят въпрос: Защо хората искат тях лекарят да ги преглежда по половин час и повече, а когато трябва да чакат друг човек, който е преглеждан продължително критикуват и се оплакват?! Когато някой се бави в кабинета защо не се поставят на негово място?
Пример 2: Защо градът ни е толкова мръсен?
Говори се, че кметът не прави много по въпроса за чистотата на града. Хората постоянно го критикуват, което предполага, че ако те бяха избрани на тази длъжност съвестно биха се грижили градът да бъде с чисти улици и приятен за живеещите в него. Хм, странно… Тези хора явно не се поставят на мястото на кмета и сякаш не знаят, че не всичко на 100% зависи от него.
Странно ми е защото хиляди пъти съм виждал и продължавам да виждам слизащи граждани от градски автобус, които си изхвърлят билетите на тротоара. Ще кажете „ми като кмета не се е погрижил да има кошчета, така ще е“. Не, аз говоря за случаите когато е имало кошчета в близост, но те не са били използвани по незнайни за мен причини.
Аз бих отишъл и по-далеч. Ами да допуснем, че понякога наистина се случва да няма кошче в близост, защото общината е била небрежна, случва се, при това не рядко. Но не мога да разбера къде е проблема да си сложим билетчето в джоба и при удобен случай или у дома да си го изхвърлим?
Пример 3: Аз какво съм виновна, че момичетата обичаме да сме харесвани, това е нормално!
Интересно встъпление, нали :). Сега ще обясня за какво иде реч като имайте предвид, че имената са измислени.
Мартин е силно влюбен в Елеонора, която дълго време е ухажвал и която се е поддавала на това, а и сама е давала не малко поводи на Мартин. Имам предвид, че е знаела за чувствата на Мартин, но се е оставяла да бъде ухажвана, защото това й дава увереност, че е красива, че е харесвана, че не е загубила своя чар и т.н.
Всичко добре, но идва моментът, в който Мартин вече е с твърде сериозни намерения и прави крачка напред, както постъпват истинските мъже. Какво следва ли, ами не е много трудно да се сетите. При такава една сериозна ситуация Елеонора заявява, че никога не е имала сериозни намерения към него и се извинява с това, че е било нормално тя да се оставяла да бъде ухажвана продължително време, тъй като това е нормално за природата и психиката на едно момиче. Така момичетата се чувствали значими.
Дотук добре. Дали обаче, питам аз, момичето се е опитала да се постави на мястото на момчето? Дали тя се е опитала да разбере каква пък е психиката и природата на едно момче? Дали тя не е използвала всеотдайността и чувствата на един младеж, за да задоволи собственото си изкривено мислене?
Какво се случва с Мартин ли, ами… Ако никога не сте попадали в положението на Мартин, то за него следва един дълъг период на депресия. Депресия, която не е вечна и има своя край, разбира се. Впоследствие Мартин е щастлив, че нищо не се е получило, защото той не би допуснал човекът до него да мисли само за себе си, без да се опитва да се постави на мястото на човека отсреща.
…
Смятам да приключа с примерите, защото се надявам, че ми схванахте идеята, а и те нямат край. Ако желаете вие също може да споделите пример от своето ежедневие.
Ще се радвам да изразите своето мнение над поставения въпрос и какво евентуално може да се направи, че хората да бъдем по-толерантни и разбиращи един друг.
Ще завърша с една индианска поговорка, която чух преди години: „Никога не съди другия преди да си извървял един километър път с неговите мокасини“.
Здравей, Темата е много интересна и аз лично много пъти съм си задавала този въпрос, като човек който често се опитва да се постави на мястото на другия и да оправдае неговото поведение дори и когато то ме ощетява лично. Но мисля, че трябва да се съгласиш, че егоизма е в основата на човешката природа и да се поставяме на мястото на другия много пъти ни пречи да се борим за собствените си права и желания.
Относно примерите за първия бих казала, че най-вероятно човека дето се бави 20 минути в кабинета на лекаря просто е приятел и си говорят за децата. Проблема с чистотата е въпрос на възпитание и е още по-зле когато си изхвърляш фаса на улицата – аз лично съм свидетел на много хора които го правят дори и след акциите на БТВ да изчистим България и подобни. За мен трябва да има санкции и глоби както е в Германия.
Благодаря, че взе отношение към разглеждания въпрос!
Жоро, бих ти препоръчал да прочетеш The Selfish Gene на Richard Dawkins(мисля, че я има преведена и на български – “Егоистичният ген”). На мене ми отвори очите за доста неща, отговаря на един от най-важните въпроси – какво ни определя повече – генът или културата(разбира в смисъла на думата цивилизация), въпреки че не това не е главната цел/тема на книгата.
А иначе конктретно по темата: Истината е някъде по средата. Познавам хора и от двата екстремни типа – такива, които се поставят винаги на мястото на другия и такива, които не могат да го направят. Ако се поставиш на мястото на другите, в един момент около тебе ще се завъртят една тълпа от неблагодарници/изпозвачи/хора без качества. Такива хора ще те пречат да се развиваш и да си постигаш личните цели. От другата страна човек, който не може да се постави на мястото на другите ще му е трудно да разбере действията на другите, ще има проблеми с комуникацията с тях. Аз съм от тия по средата.
Като цяло съм забелязъл едно основно правило в природата на човека – всеки човек си мисли, че другите разсъждават като него. Пояснявам – един егоист, смята че повечето хора са егоисти, алтруистично настроен човек смята, че повече хора са като него и тн.
По 3тия въпрос, нещата стоят по съвсем друг начин. Надявам се Мартин не е имал илюзията, че Елеонора ще бъде с него от съжаление. Ако е така Мартин веднага трябва да си избие тая мисъл от главата. Мартин е чакал прекалено много време, концентрирал се е само към тая мацка и е станал прекалено лесен за нея. Няма предизвикателство. Елеонора като повечето от жените е забелязала намеренията на Мартин и като повечето се е преструвала че не ги забелязва, но неудобно да му каже истина(а именно, че нищо няма да стане), та чак докато това стане неизбежно. Та съветът ми към Мартин е, вместо да се депресира е да се запознава с колкото се може повече мацки и ще открие, че светът е пълен с готини и интересни съществатва от другия пол, даже и много повече от Елеонора.
Не гарантирам за изчерпателност, нито за компетентност, просто нещата от живото както съм ги видял и изпитал аз лично.
Поздрави, Жорка)))
Здравей Иво,
Благодаря за интересния коментар! Само да вметна, че Мартин не е имал илюзията, че Елеонора ще бъде с него от съжаление. Той просто е получавал множество поводи да мисли, че тя ще бъде с него от любов. Ако не беше получавал тези поводи Мартин отдавна да я беше зарязал и пренасочил към друга готина мацка, както се изрази :).
Поздрави!
Да, сори малко неточно се изразих.
Просто поставяш нещата в контекста на жената да се постави на мястото на мъжа и така да започне тяхната интимна връзка – това е невъзможно в контекста на периода на ухажването! Ние искаме жените да са трудно, да ги преследваме, да сме хищници, да спечелим наградата си с точно както най-бързият сперматузоид…, хаха, ако ме разбираш…
А повод на Елеонора, има много жени, които предпочитат мъжката компания. Не, че нямат приятелки, но просто обичат около себе си да има много мъже и то само като приятели. Струва ми се, че Елеонора е от тоя тип, въпреки че може и да греша. Това не я прави зла изпозвачка и разбивачка на мъжки сърца. Разбирай го, че тези жени правят комплимент към Нас, мъжете, че предпочитат нашата компания пред тази на може би лицемерните си приятелки. Идеята ми е, че такава е природата на жените, добра или лошата, трябва да я приемем…
Да, Иво, разбрах ти идеята :). Интерсно дали ще има други различни мнения :).
П.С. Форматирането на коментарите ми е ужасно. По-нататък, като имам повече време, ще ги стилизирам, за да е по-прегледно.
Здравей,
интересна тема, на която, обаче, няма как да бъдат дадени еднозначни отговори. Хората сме различни, с различен характер, темперамент и възпитание (или липсата на такова), което може би е най-същественото в този случай.
Голяма част от хората не са възпитани да си изхвърлят боклуците на подходящото място, но пък и голяма част от тях биха приели приятелски съвет от познат, че не е готино са се хвърля на земята. Аз лично ако вървя с познат, който си изхвърли нещо се навеждам и го взимам. ;-) До момента никой не ми се е разсърдил, просто друг път в мое присъствие си изхвърлят боклука в кофите.
Колкото до Мартин и Елеонора – като жена, предпочитаща мъжка компания не съм съгласна с Иво, че Елеонора е от този тип. Ако беше би дала ясен знак на Мартин, че цени приятелството му, но не иска нищо повече. Тук идва едно съществено различие между половете, което в повечето случаи не позволява на мъжете да схванат женските знаци и може да се наложи да го каже на Мартин в прав текст. Пък и Елеонора ясно си е казала, че се е оставила да бъде ухажвана, за да се чувства значима.
;-) Един съвет за Мартин – Жените се отегчават, когато ги ухажват мнооого “отдалече” както се казва и не се предприема нищо съществено много дълго време. Когато има намерение за връзка с някое момиче не е добра идея да подхожда като приятел.
Най-после си пооправих стилизирането на коментарите :).